Троян е град в Централна Северна България,намира се в област Ловеч и е административен център на община Троян.Отстои на 34 км южно от Ловеч,на 69 км от Плевен,на 166 км от столицата София и на 25 км северно от Троянския проход.
Град Троян е разположен по двата бряга на река Бели Осъм (в северния му край се влива Черни Осъм),в северното подножие на Троянския Балкан.
Населението на града към 2009 година е 21 997 жители.
Историята на Троянския край води началото си от дълбока древност,тук са открити останки от човешка дейност още от палеолита.
През бронзовата епоха по течението на река Азамус(Осъм) се заселват траки.От този период са намерени много артефакти:керамични и бронзови съдове,оръжия от желязо,накити и т.н.
На днешното си място Троян възниква след завладяването на България от Османската империя,през XV век,като попътно селище в началото на Троянския проход.Името си получава от древноримския път "Виа Траяна",който е свързвал Мизия с Тракия и Бяло море.
До "Виа Траяна" е била изградена запазената и до днес римска крепост "Состра".Намира се в долината на р. Осъм, край село Ломец,на 12 км севрно от Троян и на 28 км южно от Ловеч.Архeологически комплекс се състои от раннохристиянска базилика "Свети Георги",крайпътна римска станция и цивилни селища.Обектът е реставриран и отворен за посещение.
В началото на османското робство,много български бежанци се заселват в тукашния труднодостъпен и горист край,бягайки от произвола на османлиите.Заселниците идват от ралични краища на поробеното отечество:Чипровско,Берковско,Разложко,Охридско и др.
Първоначално Троян се обособява като попътно селище около няколко хана за почивка на големи кервани със стоки минаващи през прохода.
Троян като селище за първи път е отбелязан в картата на Италианския географ Джакомо Джантели да Ваньола,издадена в Рим през 1689 година.
През всичките години на робството ,Троян е тясно свързан с големия духовен център-Троянският манастир,който бил притегателно средище не само за жителите на околните селища.
Постепенно селището се разраства и става едно от големите в района.В край XVIII началото на XIX в.,Троян силно пострадва от вилнеещите из Османската империя кърджалийски банди.
През XIX век  Троян достига високо материално и културно благосъстояние.Най-голямо развитие получават занаятите,особено грънчарството и резбарството.Тук се създава,запазената и до днес,уникалната Троянска керамична школа.
Талантливи майстори-строители създават в града и района великолепни образци на българската възрожденска църковна архитектура:
- църквата “Света Парашкева” - построена е през 1835 г.,а в 1877 година бива опожарена.След това с усилията и дарения от троянци,храмът е възстановен.
- църквата “Успение Богородично” в Троянския манастир
- църквата “Св. Николай Летни” в село Гумощник - построена през 1839 г. на мястото на параклис,съществувал на това място от векове.Специално внимание заслужава иконостасът - истински шедьовър на българското резбарско изкуство от епохата на Възраждането.Сред иконите в църквата е "Света Богородица",рисувана от тревненския зограф Симеон Цонюв,отличаваща се със своеоб-разния си стил и сложния светъл колорит.От Атанас Минчов има пет икони,рисувани през 1842 г.
През Възраждането голямо развитие претърпява и културно-просветната дейност в града.В 1870 г. основано народно читалище,в което две години по-късно с представлението “Многострадалната Геновева” се слага началото на театралната дейност в Троян.През 1872 г. е построено “Жълтото училище”,в което е въведена модерна светска програма на преподаване,включваща изучаване и на френски език.
Троянци не остават настрана и от революционните процеси.През 1869 г. възторжено са посрещнати Апостола В. Левски и Матей Преображенски (Миткалото),а по-късно по инициатива на Левски е основан таен революционен комитет.
През 1868 г. Троян е обявен за град.
По време на Освободителната руско-турска война през август 1877 г.Троян е опустошен от башибозуците,но населението му оказва неоценима помощ на генерал Карцов при преминаването на Балкана през Троянския проход.След Освобождението градът отново е издигнат от пепелищата.  
Тласък в развитието на града дава прокарването на жп линията Ловеч-Троян,завършена в 1948 г.
Днес,Троян е едно от китните градчета на България,съхранило духа на отминали епохи,чрез автентичния си архитектурен облик.